сряда, 5 август 2015 г.

Живот, събран в 4 думи: не ти искат акъла


Историята на най-умната жена в света - българката Даниела Симидчиева

Сп. Клуб Z, бр. 5, май 2015 г.
Боряна Антимова

Когато през 2003 г. коефициентът й на интелигентност от “Менса” – IQ едва не “удря тавана” – 192 от 200 възможни точки, тя живее с трите си пораснали момичета в квартира от 12 квадрата, а сутрин ги храни с филии с евтин маргарин и шарена сол.

Типичен български абсурд: "Българската Мария Кюри", "Жената с коефициент на интелигентност, по-висок от този на Айнщайн", както я величаят медиите, работи на мизерна заплата в малка печатница и едва успява да си плати наема. А когато светът гръмва с новината за рекорда й журналисти от цял свят й звънят по всяко време на денонощието, тя с риск да се удари минава между леглата, за даде поредното си интервю за медии от Индия или САЩ…

Има общо 5 висши образования, две от които почти завършени: икономика на вътрешната търговия, социология (със сертификат и от Социологическия университет в Швеция), педагогика, промишлено инженерство. Следвала е и английска филология, и електротехника. Била е в управителния съвет, заместник-председател и председател на "Менса България". Но е имала периоди в живота си, в които е оставала без работа… Защо? И това ли е част от необяснимите български абсурди? Нали интелигентността е онова качество, което ни помага да се реализираме по-добре? Симидчиева отговоря с готовност на всичките ми въпроси - мила, любезна, отзивчива и земна.

Математика или литература?

Родената в Благоевград през 1960-а Даниела живее 7 години в селце до турската граница - Воден, Ямболско. Когато идва време да учи, семейството й се връща в Благоевград. Там тя завършва гимназия, а в последната година учителите дори се скарват какво ще следва умната и всестранно надарена ученичка, с полюсно противоположни и разнородни интереси и в хуманитарните, и в техническите науки.

“В XI клас учителите ми по математика и литература бяха стигнали до жесток спор какво точно ще кандидатствам. Литераторката мислела, че ще е с литература, а математикът – математика. Казал: “Ми тя се записа в кандидатстудентските курсове”. Записах се, защото не обичах сама да решавам задачи. Тогава обаче идва литераторката в час и ми вика: “Вярно ли е, че ще кандидатстваш математика?” Аз: “Вярно”, а тя: “Ще затвориш твоята поетична душа в тия формули?!”. Аз: “Понякога в математиката има повече поезия, отколкото в самата поезия”. Много се ядоса тогава…”
Даниела е писала бели стихове, но напоследък не го прави: “Избива ме на поезия, когато съм зле, когато тръгна да се самовглъбявам и самосъжалявам. Това означава, че последните години радостите са ми повече от лошите моменти.

От микроелектроника до социология

"Типичният ми бунтарски вид в гимназията"
Даниела следва редовно икономика в УНСС, останалите си 4 образования учи задочно. Има едно незавършено инженерство в Техническия университет - 8 семестъра по специалността електроника и микроелектроника.

“Като избухна демокрацията, реших, че имам по-важни неща. Станах председател на КНСБ в община Благоевград, занимавах се с революционни дела и наивно вярвах, че ако повече свестни хора се ангажират, нещата ще се случат”, разказва Даниела.

По-късно я изключват от Техническия университет, защото не се е вестявала повече от 2 години – заради “революционните дела”. И тъй като трябва да кандидатства, за да си възстанови студентските права, по същото време в Благоевград откриват подобна специалност - електроника и информатика. Завършва успешно, но решава да не работи като инженер: “Още докато учех, установих, че висшето образование не ми дава никаква практическа подготовка. А пък аз обичам да съм спокойна и сигурна в това, което върша. Така че инженерството го използвам единствено да бърникам в собствения си компютър”, коментира дамата. Междувременно, ей така, докато учи инженерство, завършва и педагогика.

Тъй като винаги е искала да се занимава с “по-социо” науки, попада на обява за дистанционен магистърски курс по социология в университета в Лунд, Швеция. Докато учи там, й се налага да си припомни английския и решава, че е логично да запише паралелно и английска филология. Магистърският курс е напрегнат (по нашему – ускорен – б.р.) и след две години завършва със специалност учител и преводач. За английската филология й остава един семестър.

Тогава обаче идва разводът, след който за самотната майка с 3 деца става непосилно да плаща 220 лв. за последния семестър английска филология и това образование така остава незавършено. “Като минаха година-две-три, вече дори и да можех да отделя пари за таксата, аз вече изгубих и желанието да уча, и тренинга”, споделя тя.

Разводът: “Не исках да ми ровят в душичката”

Щастливото семейство по времето, когато са още заедно: Цветелина, Румен, Петя, Даниела и Елена.
Даниела понася изключително тежко развода си. Той я връхлита след над 20-годишен щастлив и успешен брак. Само за 40 дни отслабва с 30 кг, а следващите 3 месеца – с още 12 кг. По-късно лекари й казват, че е имала късмет, че не е пострадала фатално след такова рязко сваляне на килограми. Признава, че я спасява майчиният й инстинкт – дъщерите й имат нужда от нея, те също се чувстват объркани, наранени и несигурни.

Тогава двамата със съпруга й Румен решават, че не е добре да останат в един и същи град. Мъжът й обаче, перничанин по рождение и стоматолог, вече си е изградил кариера и клиентела в Благоевград и не иска да се върне обратно в родния си град. Даниела, като по-мобилен човек, решава тя да се изнесе от родния си Благоевград.

“Малък е градът ми, не исках да бъда на едно място с бившия ми съпруг. Целият град ме познаваше и откъдето мина, все ме разпитваха. Не исках да ми ровят повече в душичката. Плюс това тогава изпитвах срам, че съм разведена. Ние от моето поколение така сме възпитавани. Думата “парясница” не случайно звучи толкова гадно и грозно”, казва Даниела.

Децата й вече се големи, тя не им поставя ултиматум, а ги оставя сами да решат при кого от двамата си родители да останат. Момичетата са категорични, казват й: “Ние сме силни, когато сме заедно”, и тръгват с нея.

София: студ и мизерия

В най-тежкия й период
През 2002 г. се пренасят в София на квартира. По онова време отношенията със съпруга й след развода са доста влошени и известно време той не праща пари за издръжка на децата. Даниела се хваща на първата работа, която намира – в малка печатница. Назначават я като счетоводител, но после се оказва, че срещу мизерната си заплата тя трябва да върши много неща. “Като оправех счетоводството, работех предпечатна подготовка, плюс редактор на едно списание за литература и поезия, плюс книговезки работник – лепяхме книгите и подавах на майстора да ги реже с гилотината”, спомня си дамата.

Тогава сплотената четворка познава какво е мизерия: “Квартирата беше ужасно студена, в панелен блок, между панелките имаше такива големи цепнатини, че чак сняг влизаше в стаята. Можехме да отопляваме само една стая и живеехме в нея. Нощем аз и две от дъщерите трябваше да спим в другата студена стая. Слагахме си шапки ушанки, обличахме палтета и се увивахме в леглата, толкова беше студено. Докарах от Благоевград газова печка, защото токът беше много скъп за малката ми заплата. Като я пуснах, и като потекоха едни води по стените… От конденза. Казах си, аз така ще си уморя децата, тая влага е ужасна за белия дроб…”

Две филийки с маргарин на ден

Покоряване на Харамийската пещера.
“Първата година имаше и недохранване, но гледах да не стоим съвсем гладни. Ставах сутрин преди 4.30 часа, защото и в кухнята дограмата беше изкривена и вратата беше толкова крива, че и там навяваше сняг през терасата, та сутрин по пижама и с палто трябваше да избутвам снега навън. Печах филийки, но маслото беше скъпо нещо и ги мажех с маргарин. Половината от филийките наръсвах с шарена сол, другата половина мажех с евтин конфитюр, продаваха го в едни такива големи кутии. Предполагам, че беше предимно захар и боя, но нямаше значение, все пак беше сладко…

Тогава голямата ми дъщеря вече живееше с приятеля си у нас, той беше без работа и трябваше да осигуря закуска за пет човека. Та ставам аз в ранни зори, напека 10 филийки, в 5 часа събуждах всички, направила съм две кафеварки и казвам: “Всички сядате сега да хапнете по две филийки, за да съм спокойна, че никой няма да е съвсем гладен през деня, пиете по едно кафенце и всеки по задачите. По-малките ми дъщери Цветелина и Петя бяха ученички, а голямата Елена следваше, но прекъсна и почна работа…”

КНСБ: завист и интриги

Като "виден стачник" в КНСБ.
Като бивш активист на КНСБ един ден Даниела отива в централата на профсъюза. “Почти веднага ме назначиха като експерт в стачния комитет, даже ми се скараха, че не съм се обадила веднага, а съм изкарала толкова месеци в такова тежко положение. Но и там заплатите се оказаха страшно ниски. Приех да работя с уговорката, че няма да ме спират, а ще ми помагат да си намирам допълнително работа. Но се намериха интриганти в централата, които непрекъснато коментираха как съм излязла по-рано от работа. А пък аз работех допълнително, обучения за професионална квалификация на възрастни по какво ли не - компютри преподавах, английски, икономика. Ходех до обяд на работа, след обяд да преподавам. Никого не съм ощетявала, обаче в един момент ти омръзва да си непрекъснато в някакъв обяснителен и оправдателен режим. Изкарах в КНСБ 7-8 месеца така, но парите не стигаха, взех да затъвам в заеми…”

Да си по-умен от шефовете - трагедия

Следва нова работа – брокер в известна компания, период, за който не й се говори. Там е свидетел на поредния абсурд. Върви препитване и тя изкарва най-високия резултат сред всички служители в компанията. В теста половината въпроси са икономически, другата половина - по-скоро за работа с хора, нещо, което владее и на теория, и на практика. Това обаче й създава проблем, защото собствениците, които също са брокери, се явяват на теста и постигат по-нисък резултат от нея.

Някъде през онзи студен и гладен период в живота на Даниела се появява “Менса”. Нейна приятелка, която вече е минала теста, й казва, че той все едно е съставен за нея. А поводът да се яви на него е направо банален: в последните години от брака й, когато отношенията с мъжа й се “счупват”, той често й повтаря, че се е променила, и, че е затъпяла. Тя се амбицира да му докаже, че не е: “Всъщност аз 2-3 години преди това съм се канила да се явя на теста, но си казах: “Ето, сега е моментът да видя дали наистина съм затъпяла”.

Синът на председателя на “Менса” е потресен

Даниела (вляво) в офиса на "Менса България" в Пловдив. На преден план е Росица Алексиева.
Дали пък в този толкова тежък период не се е стремила към нещо, което да й покаже, че е силна, че може да се справи? “Не се смятах за силна, просто исках да докажа на мъжа си, че не е прав. Когато той ми повтаряше, че съм затъпяла, му казвах: “Не това е причината да тръгнеш да се развеждаш с мен”. Днес отношенията ни са много добри, аз и досега продължавам да си го обичам и след него друг мъж не е имало в живота ми”, споделя дамата.

По повод на теста казва, че тя самата не осъзнава какво е постигнала, докато не идва в София Джон Рейвън - младши, синът на автора на тестовете в “Менса”. Тогава председател на българския клон е Росица Алексиева. Тя му споменава, че има една дама с IQ 192 при 200 възможни точки. Когато чува това, Рейвън, дошъл за семинар, е потресен: “Аз се притеснявам да говоря пред тая аудитория… Трудно ми е да си го представя”.

Тестът на “Менса” сега е променен. Вече горната граница е 156 точки и резултатите над тази цифра се отбелязват със 156+. Така че никой не може да подобри рекорда на българката и тя си остава доживот най-умната жена в света.

За “Менса” размерът всъщност няма значение


"Менса България" е създадена през 1991 г. и е пълноправен член на Mensa International - най-известното сдружение на хора с висок коефициент на интелигентност в света. То е основано е през 1946 г. в Англия от юристите Роланд Берил и д-р Ланселот Уеър. „Менса” означава „маса”, „разум” и „месец” на латински, а сдружението е общество, в което раса, цвят, вероизповедание, национална принадлежност, възраст, политически пристрастия, образование и обществено положение не играят никаква роля.

Организацията издирва и насърчава интелигентни личности в полза на човечеството, поощрява проучвания, свързани с интелигентността. Единствената определяща характеристика за членство в нея е високото IQ. То се измерва със стандартизиран тест - набор от 45 логически матрици, които трябва да бъдат решени за 20 минути. Не се изискват математически, технически или други специални знания и умения, само наблюдателност и бързо логическо мислене.

В „Менса” членуват около 100 хиляди души от 100 страни. Страната ни е по средата на класацията по брой на хората с висок коефициент на интелигентност на 1000 души. Теста у нас до момента са решили около 5 хиляди души.

Не ми давай акъл, пари ми дай

Даниела Симидчиева (в средата) като изпълнителен директор на БАБТИ.
В “Менса България” Даниела Симидчиева участва активно - 4 години е в управителния съвет, 2 години е зам.-председател и още 2 години – председател, до 2013-а. Но всъщност целият й живот сякаш се побира в едно изречение – “Никой не ти иска акъла”…

“Ние май сме единствената нация, при която е валидна поговорката “Не ми давай акъл, пари ми дай”. Във всички останали народи звучи точно обратното – “Не ми давай пари, акъл ми дай, аз парите ще ги изкарам”. От мен лично рядко се е случвало някой да иска акъл или съвет. Не съм помагала, защото никой не ми е искал помощта. Аз съм силна с това да мисля и евентуално да предлагам решения, тоест да дам акъл. Но никой в тая държава не иска акъл – нито млади, нито възрастни”, въздиша Даниела.

Интервюта за цял свят от дом 12 квадрата

При невъзможно високия резултат на IQ теста обаче Даниела продължава да си живее в още по-мизерни условия. “Бях още по-зле, в една друга квартира в Люлин 7, на 12 кв. м. Голямата ми дъщеря вече се беше отделила да живее с мъжа си, а ние трите с по-малките ми дъщери бяхме малко като във войнишко спално помещение, с две легла едно над друго и Цвети спеше с мен, защото нямаше място за трето легло.

Когато започна да се вдига шум около моя резултат, беше много смешно. Ние спим на тия 12 квадрата, дето едва минавах между креватчетата, а посред нощ звъни телефонът, аз почвам да давам интервю на английски я за Индия, я за Щатите, а децата ми, миличките, седнали двете в креватчетата, гледат ме странно и питат: “Майко, за кого даде това интервю?”. Викам, ми не знам. А те звъняха отвсякъде… През 2007 г. бившият ми звъни от Благоевград: “Ти ли се обаждаш някъде да почнат да пишат за теб?” Викам, ами ако бих имала такова влияние върху “Дейли Телеграф”, предполагам, че нямаше да има никакъв проблем”.

101-вият туристически обект


Най-нормалният развой при такъв световен медиен бум би бил най-умната жена в света да получи почести, слава и най-накрая – добре платена работа… Нищо подобно. “Обидно ми беше, че където и да подадях молба, не ме пробваха дори, по документи ме отхвърляха. Те просто не ме канеха дори на интервю! Само на едно място ходих, позицията беше за преподавател на възрастни. Минах през всичките 5-6 кръга, с елиминации, накрая съм на финала и стана много смешно. Казаха ми, че съм “прекалено авторитетна” за тази работа. Помислих, че не съм разбрала. Попитах ги “авторитетна” ли имат предвид или “авторитарна”. Не се сдържах и им казах: “Извинявайте, но за да си преподавател на възрастни, за да владееш аудиторията, трябва да си абсолютно авторитетен, за да се запази дистанцията между обучаемите и теб…”

Най-умната жена в света така и не “монетизира” ненадминатия си рекорд. Говорим за това, че в някои по-предприемчиви нации биха се сетили да развеждат и показват Даниела като панаирджийска мечка. Оказва се, че японци са се сетили за това. Представители на “Фуджи” се свързват с нея, искат да правят филм, говорят надълго и нашироко и й предлагат идеята да я направят… туристически обект.

“Децата се смяха, казаха, майко, ти ще си 101-вия туристически обект в България. Между другото, японците обичат да ходят на малки групи из България и един от туристическите им обекти са родителите на Калоян Махлянов – Котоошу. Предложиха ми да направят някакъв елементарен тест за интелигентност, японските туристи да го решават, а аз да го подпечатвам с мой личен печат и хората да си ходят щастливи и доволни. С японците така и не се разбрахме, иначе щеше да ми е интересно да пробвам, защото, освен доходите, това щеше да ми осигури срещи с интересни хора”, коментира Даниела.

Под крилото на воеводите

Кандидат-президентската двойка Красимир Каракачанов - Даниела Симидчиева в студиото на bTV.

През 2011 г. хората на ВМРО все пак се сещат за нея и я канят да участва в президентските избори като кандидат за вицепрезидент заедно с “войводата” Красимир Каракачанов. “Той и досега като ми се обади, ми казва “госпожо вайспрезидент”. Защо приех да представлявам ВМРО? Те имат една теза, която ми харесва - че българите трябва да са интелигентни, добре образовани, да раждат много деца и да си стоят в България. И аз отговарях на тази тяхна представа.”

Може ли да се каже, че е типична македонка? “Не съвсем, баща ми е от Ямболско, но от род на преселници от Гръцка Македония, които се установяват в странджанското село Воден по време на турското робство. Били са много вироглави в това село, извоювали са си правото турците да ги освободят от всякакви данъци, а те да пазят търговския път от нападения. Във Воден са имали уговорка турчин никога да не замръква да спи там. Македонските девойчета били такива, онакива… Те колегите и досега ми го повтарят: тая луда македонка. В хубавия смисъл. По-скоро съм искрена и открита, не толкова самонадеяна.”

Дали тези нейни способности са й помагали да се разбира по-добре с хората около нея? “Много пъти съм страдала от това, че съм била предавана, но много лесно влизам в контакт, мога да въздействам на хората. Не разчитам на женската си интуиция. Случвало се е да повярвам на някого, а той ти забива нож в гърба. Но не искам да се променям. За мен най-важно е да вярваш в доброто у хората и ще продължа по тоя начин, защото иначе слагаш стена между себе си и другите. По-добре да те наранят, да те заболи, но така поне няма да изолираш от себе си добрите хора.”

Две неща й доставят радост днес – децата и работата

С внучката Благостина.
Голямата й дъщеря Елена, която също като майка си е завършила икономика, вече й е родила две внучки – на 10 години и бебе на 8 месеца. Докато разказва за малките, Даниела показва снимка на второто си внуче и цялата се размеква: “Ей това е мойто слънчице, най-малката ми внучка… На баба бонбончето! Като я видя и ей така, една топлина отвътре ми идва…”

Втората й дъщеря, Цветелина, е завършила литература. Третата, Петя, учи във Варна втора магистратура – след архитектурата сега е избрала “Опазване на културно-историческото наследство”.

Генът си е ген

"Рожбичките" Елена, Цветелина и Петя.
Две от децата на Даниела се явяват на теста на “Менса” и с резултатите си доказват, че генът си е ген. Цветелина постига резултат 176 точки на IQ теста, а най-малката - Петя - 156+, тъй като се явява по новите правила. Но никой не може да каже колко над 156 всъщност има.

Дъщерите невинаги слушат безпрекословно най-умната майка в света. “Те обичат да спорят. Съвет им давам само ако го поискат”, смее се дамата.

Преди 4 години Даниела Симидчиева най-после е назначена на позиция, която съответства на интелекта и многото й дипломи – директор на център “Професионално образование и обучение” в Българска Стопанска камара. Казва, че там най-пълноценно използва всичките си образования. Образованието винаги й е било любима сфера и истинско предизвикателство.

“За мен е по-важно, че е много творческа работа, - казва дамата. - Водим преговори и разговори с държавата и синдикатите – трипартитното сътрудничество. Участвам в тях като експерт във връзка с промените в законодателството, което е много важно, защото виждаш до каква съсипия доведохме двете най-крехки системи - образованието и здравеопазването. Направо ги унищожихме и сега трябва да ги градим наново, по други принципи явно. И когато участваш в такъв процес, се чувстваш по-пълноценен.”

Допълнение от PIA New Atlantis: От 7 юли Даниела Симидчиева е назначена с указ на княз Владимир Баланов за председател на Княжеската академия на науките на New Atlantis- пост, който ще й позволи още по-пълно да разгърне възможностите си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар