вторник, 15 септември 2015 г.

Христо Радков: Проектът New Atlantis е обречен да бъде печеливш


PIA New Atlantis
Боряна Антимова

Преди да приеме вицепремиерския пост на княжество New Atlantis, председателят на „Менса България“ Христо Радков е безспорен авторитет сред красивите умове у нас. Роден е на 6 май 1972 г. в Пловдив, израства в семейство на научни работници. Майка му Мария Дондова е дългогодишен редактор на учебниците по математика и информатика в издателство „Просвета“, а баща му Рачо Радков  е главен асистент в катедра „Астрономия“ на Софийския университет.

Христо Радков завършва мениджмънт в УНСС. Занимава се с частен бизнес – внос и поддръжка на автомобили. През 2005 г. полага успешно теста за интелигентност на „Менса“, а през 2013 г. е избран за председател на българския клон на организацията.

Христо Радков е четвъртият гражданин на княжество New Atlantis след княз Владимир Баланов, съпругата му Галина и сина му Йордан. На 2 юни е назначен с указ на княз Баланов за вицепремиер на княжество New Atlantis.

Господин Радков, сигурно се изисква голям кураж, за да управляваш една такава органиация като „Менса България“, в която всеки член е като отделна планета?
Навсякъде по света в „Менса“ е така. Всеки член на организацията, който е разбрал чрез теста за интелигентност, че е в горните 2% на най-умните хора в обществото, а някои - в горния 1%, смята, че неговото мнение е безспорно и най-правилното. И докато в работата си членовете на „Менса“ се съобразяват с шефове и колеги, в момента, в който дойдат в организацията ни, се чувстват освободени от тези зависимости и искат просто да покажат какво могат. Това не значи, че винаги са прави.

Самият аз много пъти съм установявал, че не съм прав. Но откакто станах председател на организацията, си имам едно правило: всяко мое решение се обсъжда поне с управителния съвет. Решенията пак ги вземам самостоятелно, но след като изслушам и другите, и в над 50% от случаите техните мнения дообогатяват моето решение. Човек трябва да слуша какво говорят другите.

Има една максима, че умният човек слуша всички, а глупавият – никого, защото той дори не може да прецени, че е глупав...
Човек трябва да се вслушва в хората до себе си. Защото винаги има какво да чуеш от тях, дори и да са на по-ниско ниво от теб, и тяхното решение може в различна ситуация да е по-правилно от твоето.

Някъде се споменаваше, че за „Менса“ размерът всъщност няма значение. Моля, разяснете това.
Преди време тестът премерваше до 200 точки, а днес хората, получили 148 и повече точки съставят горните 2% от най-умните хора. От 2007 г. тестът мери до 156+. Но за да не си го мерим ние самите помежду си - дали аз имам 170, а колегата има 178 и на следващия път аз ще изкарам 182 например, за да няма безсмислени съревнования, днес тестът мери 156+ и приключва. Вярно е, не се знае колко над 156 точки си постигнал, но това няма никакво значение за нас. Ние сме организация на горните 2% от обществото, а не на хора с IQ над 148.

Каква причина изтъкват най-често участниците да се явят на този тест?
Правят го най-често заради собственото си его. Но тези, които изкарват 110 точки или по-малко, обикновено са силно критични към нашия тест, казват, че нямал нищо общо с реалността, не бил верен, те в интернет се били тествали и резултатите им били съвсем други. А в интернет не съществува друг такъв тест, който да мери правилно коефициента на интелигентност.

Причината там е много проста. Първо, един тест, за да бъде правилен, да даде верен резултат, трябва да бъде калиброван, като всяка везна на пазара. „Менса“ смята, че минимумът за калиброване е да се приложи на 10 хиляди човека, на които се знае коефициентът на интелигентност. Спрямо тях се калиброва.

А всички тези онлайн тестове, които обещават, че вярно мерят коефициента на интелигентност, не разполагат с тази база данни от минимум 10 хиляди човека, за да извършат калибровката. Ето защо няма как техните резултати да са верни, или ако по случайност нещо са уцелили, то е чист късмет, нищо повече. Второ, никой няма как да знае колко човека седят зад компютъра заедно с този, който решава теста.

През 2011 г. София събра изключителен мозъчен тръст - председателите на "Менса" от различни страни на традиционната годишна среща на Международния борд на директорите на "Менса".

А каква беше причината вие да се явите на теста?
Имах спор с един познат кой притежава по-голяма интелигентност и му казах, че има една организация, отиваме и правим теста. Дотогава само бях чувал за „Менса“. Това беше през 2005-а, бях на 33 години. С моя познат седяхме един до друг и когато видях, че съм решил повече въпроси от него, просто спрях. Имаше 36 въпроса и той някъде на 27-мия спря, а аз продължих, реших да направя поне до 32-ри и просто спрях. Получих 148 точки, но в интерес на истината, можех да дам и малко по-добър резултат.

Вероятно някои от организацията имат повече точки от шефа Радков?
Да, познавам такива, които имат 180 точки по старата система. Но пак повтарям, целта ми не беше да покажа добър резултат, а да докажа на моя познат, че съм по-умен от него. И второ, човек, който е покрил нивото над 148, няма право да се явява втори път. Забранено е точно за да не си мерим интелекта, да доказваме един на друг кой е по-умен.

Право на само един втори опит до края на живота имат само хората, които са получили под 148 точки. Истината е, че едно кафе преди теста може да даде 1% разлика, но не повече. Просто някой се е събудил по-добре.

Всички ли членове на „Менса“ са успешни и има ли връзка между високото IQ и добрата реализация в живота?
Не. Познавам не малко наши членове, които просто са мързеливи и не са реализирани добре в обществото. А и коефициентът на интелигентност сам по себе си не е достатъчен фактор, за да бъде един човек добре пласиран в обществото. Първо, зависи какво му е дадено по рождение. От средата зависи какво е успял да развие от това, което му е дадено. Много хора са израснали в добра среда, но не са се възползвали от това. Оттук нататък зависи дали е мързелив, колко е учил, а и също дали е имал късмет.

Интелектът не е ли константа, и кое се развива?
Да, интелектът е даденост. Имам своя лична теза, която до момента не е оспорена. Ако приемем, че човекът е един съвременен компютър, коефициентът на интелигентност е бързината на процесора, която, ако няма една достатъчно добра рам памет, ако няма един стабилен харддиск, голям и напълнен с информация, не се получава. Защото, ако големият харддиск не е напълнен с информация, дори и този процесор да е бърз, той няма върху какво да работи. Той не се натоварва.

Когато му сложим една рампамет - знанията, които човек формира през живота си, максимумът на доразвитие на интелигентността е от 3 до 5% персантил. Съответно да се качи или в неподходяща среда да падне. Или ако човек се е родил с 50% степен на интелигентност, при едно много добро образование, при много настоятелни родители ще постигне максимум до 53-54%.

Притеснителността влияе ли на резултата от теста?
Да. Тя забавя мисленето и разсейва на теста, а при него съсредоточеността и бързината са най-важните неща. Когато човек се разсее и от 30 минути решаване на тест 5 минути е съсредоточен върху притеснението си, а не върху самия тест, това ще даде много лош резултат. Защото нашият тест не е сложен, но при него факторът време е много важен.

Реално погледнато, всеки човек би трябвало да го реши в рамките на един час без грешка от край до край. Но важното е колко въпроса ще реши за 30 минути. Затова се допуска един повторен изпит, но само веднъж в живота, и само след като е изминала една календарна година от първия тест.

Колко пъти годишно се организират тези тестове?
В София са два пъти месечно, в другите клонове в Пловдив и Варна – по-рядко. Всеки може да се запише онлайн на сайта на "Менса България".

Какъв процент от явяващите се решават успешно теста?
Хората с резултат, даващ им право да станат членове на „Менса“, са между 30 и 35% от всички явяващи се. Това е доста висок резултат. Но все пак това са хората, които са се престрашили. Не е представителна извадка за обществото, защото има много умни и интелигентни хора, които няма да дойдат по различни причини.

Колко българи членуват в "Менса"?
Близо 2000. А покрилите успешно резултата с право да членуват са с около 300 човека повече. За целия период от учредяването на „Менса България“ през 1991 г. до днес има хора, които са решили успешно теста, но не желаят да станат наши членове.

Предполагам, че голяма част тях са станали членове на организацията ни в някоя друга страна, достатъчно е само да покажат сертификата от нашия резултат и да споделят писмено желанието си за членство, каквото е и при нас. Нашият резултат се признава абсолютно по цял свят, защото самият тест в цял свят е един и същ, без значение къде го държиш - тук, в Китай или Австралия например.

На традиционните годишни срещи на IBD - Международния борд на директорите на "Менса", винаги е весело, като между приятели. София, 2011 г.


Какво бихте казали на хората, които коментират, че „Менса“ е едва ли не масонска ложа и затворено общество?
Не сме затворено общество. Но докато във всяка друга организация във всички случаи може да се намери вратичка, през която да се влезе - в масонството например някой те препоръчва и рано или късно влизаш, при нас вратички няма. Ние сме единствената организация, където подобно нещо не може да се случи. Ако не си покрил резултата, няма как да членуваш в организацията. Но не сме се затворили и на нашите сбирки идват наши приятели, познати, хора, които просто обичат да си говорят с нас.

Вашите брейнсторминг групи са много популярни сред феновете на „Менса“.
Брейнсторминг групите са по наша инициатива. Започнахме да се събираме преди около година. От септември сбирките се провеждат веднъж седмично или веднъж на две седмици. Това са срещи не само на наши членове, има и симпатизанти и приятели, които идват просто за да си упражняват мозъка. Участието е съвсем неангажиращо.

Има само едно задължително условие за всички – да си подготвят 3 въпроса. Въпрос на престиж е тези въпроси да не са лесни. При брейнсторминга задължително трябва да влезеш в дискусия. Моделът, който все още правим, е от предаването „Какво, къде, кога“. Даже част от хората, които ходят на сбирките по брейнсторминг, са били български отбор от това предаване и идват начело с капитана си.

Но при нас задължително присъствие няма. Нищо не е задължително. Затова определят „Менса“ като една от най-толерантните организации в света. Ако някой член на организацията няма желание, или някой конкретен човек не му харесва, или всичките не му харесват, просто не идва. В нашата организация сигурно има хора, които 10 години не са идвали на нито една сбирка.

Интуицията играе ли роля при тези дискусии?
Не може да не играе, но тя е интуиция на хора, които мислят. Интуицията не е чувство, породено от нищото, във всички случаи има основа.

Да се върнем в детството ви. Нещо тогава предвещавало ли е, че расте бъдещ председател на „Менса“?
Бях мързелив ученик. Оказа се, че повечето наши членове са били такива. Когато имахме текстови задачи по математика, трябваше да напишеш 10 реда надолу със събиране, умножение, деление, а аз написвах само „дадено“, „да се докаже“, „решение“ – и отдолу цялата формула и например равно на 5.

Споменахте колко важна е средата, вие сте израсли в семейство, което издига в култ науката, нали?
Майка ми беше редактор на учебници по математика и се пенсионира като заместник-главен редактор на издателство „Просвета“. Баща ми почина през 1995 г., за него обичам да казвам „прост човек, астроном“. На 25 години вече е асистент в катедра „Астрономия“ на Софийския университет и е бил в много тежка борба с партията.

Когато е бил на 17 години, като отличник на випуска му предложили да стане по изключение по-рано член на БКП, а той отказал. Затова не израсна в кариерата и почина на 55 години като главен асистент. За година имаше повече публикации, отколкото на цялата останала катедра, взети заедно. През 1973 г. някак му позволиха да издаде едно ръководство по астрономия, което до ден днешен е единствено по рода си и колегите му преподаваха по него, но не му разрешиха да го преиздаде.

Колкото до средата, да, баща ми помогна за 2 седмици да започна да работя на компютър „Правец 82“, на който се програмираше изключително на езика Basic. В една тетрадка баща ми ме научи как се програмира и как се прави алгоритъм. Преди това не бях виждал компютър.

На протестите миналото лято.

Като ученик буквално побървах учителите, защото, простичко казано, разбирах материята повече от тях. И това им беше голяма драма. Пишеха ми по-ниски оценки или направо ме гонеха от час. Имал съм случаи, в които помагам на целия клас на контролното по информатика, и всички имат 4, 5 или 6, а аз - 3. Никой не знаеше, че майка ми е редакторът на всички учебници по информатика. Но и аз никога не се възползвах от това. Сам си оправях проблемите.

Правим класно по информатика. Задачата беше да се напише алгоритъм в рамките на 70 реда. Аз го направих в 10 реда, като вкарах 3 цикъла един в друг. Преподавателят взе класното, няколко минути го чете и каза: „Това са пълни глупости. Аз не мога да разбера какво се случва тук“. Обясних му, а той в един момент каза: „Ми браво, то става“. Та ме питахте за предпоставки, които да са подсказвали, че расте един бъдещ член на „Менса“. Когато направиш един перфектен алгоритъм, максимално събран в 10 реда, това е предпоставка, че в бъдеще ще имаш висок резултат на IQ теста.

С приятелката си Галя на излет в планината.

Споменавали сте преди, че цял живот не сте работили...
Цял живот аз съм си бил шеф, не се е налагало да ставам сутрин в 6 или 7 за работа, но и никога не съм получавал заплата. Когато бизнесът върви – върви. Когато има сривове, те са големи и няма кой да ти подаде ръка. Падаш стремително надолу, докато успееш по някакъв начин да се закачиш, за да спреш падането. И макар да обичам да спя до късно, се е случвало в продължение на две седмици да спя по 4-5 часа на денонощие заради работата.

Много е натоварващо в моя бизнес, но все пак го правя за себе си. Занимавам се с внос и поддръжка на автомобили. Най-голямото натоварване е при търсенето им, а районът ми е от края на Австрия и началото на Германия през Белгия, Холандия и Франция. Рисковано е, трябва да си подбираш пертньорите, да работиш с вече познати, защото впоследствие поддържам автомобилите на клиентите си и не мога да си позволя лукса да вкарам кола пред умиране.



Справянето с този нелек бизнес има ли нещо общо с високото IQ?
Малко сме хората в „Менса“, които се занимаваме с това. Имало е тежки ситуации, съчетание на неспане, на много сметки и голяма доза риск, който трябва да е и премерен, и всичко това трябва да се извърши за много кратко време. Така че в тези ситуации високият интелект определено помага.

Вие сте първият човек, подал ръка на Владимир Баланов за проекта New Atlantis.
Предложението за държава на умните хора е негово. Първо покани нас, членовете на „Менса“, после и Нобеловите лауреати. Но тук трябва да изясним, че той дава възможност и на всички други хора на земята с минимум средно образование и неосъждани да станат жители на тази държава.

Той ми се обади с идеята през януари и почти месец не можехме да се видим. Не се познавахме преди това. Каза ми какво мисли да направи, обсъдихме заедно идеята и започнахме работа. Все още има да изчистваме много неща в стратегията за развитието на тази държава. Вероятно в процеса на разработка ще приемаме неща, които после ще отхвърляме, защото ще се окажат грешни. Няма друг начин. Това са грешките на начинание, което няма аналог в световната история.

Княз Баланов връчва на Христо Радков указа, с който го назначава за вицепремиер на княжество New Atlantis, 2 юни 2015 г.

Имахте ли колебания, когато княз Баланов ви предложи вицепремиерския пост?
Това се случи, след като държавата стана факт на 22 май. Предложението дойде на 2 юни, а аз от три месеца вече работех заедно с княз Баланов по проекта и просто знаех за какво става въпрос. Двамата разработихме плана – модел за експлоатация на икономическата зона около остров New Atlantis. Така че когато дойде предложението за вицепремиер, нямах никакви колебания.

Кое ви мотивира най-силно да се включите в проекта?
Изграждането на една нова държава от нулата е голямо предизвикателство, което за човек като мен е добре дошло. Островът сам по себе си е капитал, който може да се използва по различен начин. Икономическата зона около острова е другият капитал на държавата, който също има не малка стойност. За мен лично, като икономист, съставяне на модел за оптимално използване на тези богатства е начин да покажа сам на себе си колко съм добър в планирането и управлението.

Когато говорим за предизвикателство, то не само икономическото развитие на държавата е такова, но законодателството, администрацията на тази нова и първа по рода си държава също са предизвикателство.

Икономическия потенциал на Нова Атлантида се изчислява на около 100 трилиона долара, но при едно добро управление тези данни може да се увеличат, както и при лошо управление цифрата да се окаже по-малка.

Очаква ни една много голяма работа, която може би някога ще ни се отблагодари, а може и това да не стане, но ще влезе в учебниците. Ван Гог не е бил признат, докато е бил жив. Но този проект просто е обречен да бъде печеливш. Само островът като инертни материали струва 5 трилиона долара. Дори да приемем, че ще експлоатираме само материалите от острова, печалбата ще е много добра.

Но нашата идея е друга и в основата на икономическия ни проект стои планът за експлоатиране на акваторията около острова – 12 мили от брега са териториални води и 200 мили от брега са изключителна икономическа зона. Всичко, което се открие в нея – нефт, газ, рибни ресурси, планктон и т.н., е собственост на княжеството и рано или късно ще донесе големи печалби.

Печалбите безспорно са важни, но да погледнем проекта и от друг аспект – участвате в нещо, което за пръв път се реализира в историята на човечеството – изцяло виртуална държава, оперираща с биткойни.
Българинът е известен със скептицизма си и с това, че винаги казва, че управниците са лоши. Изглежда сякаш никой реален гласоподавател не се е замислял, ако бъде на мястото на управниците, дали би се справил по-добре.

Но ето, ние имаме възможност да изградим от нулата един наш, нов модел, в който ние сме управниците и не сме обременени с никаква история. И ако го направим добър, може би ще сме за пример. Ако не успеем, няма кой да ни е виновен.



И какво се оказва – че умните хора са проумели какво означава проектът и какви възможности предлага, а не толкова умните не разбират за какво става дума.
Свързан е малко с риск и малко с мислене, за да се види реално потенциалът. Рискът идва от това, че е нещо ново. Много по-лесно е да вървиш по утъпканите пътеки. Много по-лесно е да подадеш CV-то си някъде и да започнеш да ходиш на работа от 8 до 17 ч. Съвсем различно е да започнеш един проект, в който нямаш нормирано работно време, което, за да успееш, означава да работиш не 8, а много повече часове в денонощието. Нямаш гарантиран доход, а може и да не получиш. Трябва да рискуваш и да скочиш.

Значи този проект е за умните и смелите?
Абсолютно. И не се стремим на всяка цена да привлечем голям брой хора, а само тези, които разбират за какво става дума и са готови да рискуват заедно с нас. Никого не каним насила – както е и в „Менса“.

Като споменахме „умните и смелите“, вие вече два пъти каните нашите кандидати за депутати да положат теста на „Менса“...
Явиха се само 16 човека, и то само от Зелените. Целта ми не беше те да станат членове на „Менса“, а да покажат на суверена дали са над средното ниво на интелигентност за обществото. Ако са под него и ни управляват, ще се оплакваме, че сме последната държава по много показатели, че мозъците ни изтичат, че никой не иска да живее тук. Нещо, което в Нова Атлантида искаме да променим. Затова княз Баланов покани първо умните хора за граждани на тази държава.

Какво ви предстои в най-близък план?
От 1 до 5 октомври, когато е традиционната годишна среща на IBD – Международния борд на директорите на „Менса“, ще представя проекта New Atlantis и ще поканя официално всички членове на организацията по света да ни последват. Вече съм изпратил официално писмо до „Менса Интернешънъл“ със същата покана да ни подкрепи.

Познавам колегите си от другите организации, приятели сме и съм сигурен, че ще оценят перспективността на проекта, и че ще ги провокира и вдъхнови да се включат. Вярвам, че ще получим сериозна подкрепа. „Менса Интернешънъл“ са голяма сила, най-сериозният мозъчен тръст, не забравяйте, че това са 2-та процента най-умни хора на планетата. А това ми дава допълнителна увереност, че ще успеем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар